|
|
Иносенцо Чиполета подчертава необходимостта от стабилна политика за четене
Снимка ©
AFP
|
На първия ден от панаира на малката и средна издателска дейност "Повече книги, повече свободи" (Più libri più liberi) през 2025 година, в пространството на РАИ се проведе среща на тема "Къде отива издателството: политики за книгата в Италия". Въведението направи Джованни Пересон (Giovanni Peresson) от Изследователския офис на Италианската асоциация на издателите (AIE), който представи данни за пазара на книги през 2025 година. Според него, четенето нараства с 3%, особено сред младите хора, но все пак 15 милиона души заявяват, че не четат никакви книги, като процентите са по-високи сред завършилите училище и по-възрастните.
Анализът на Пересон се вписва в по-широк исторически контекст, обхващащ периода от 2008 до 2024 година. През 2008 година са продадени 91 милиона копия, докато през 2016 година продажбите спадат до 81 милиона, а през 2024 година отново нарастват до 102 милиона. Този процес преминава през три основни фази: първоначален спад (2008-2016), възстановяване, свързано с появата на нови сегменти на пазара, и текуща фаза на стабилност. През 2025 година се наблюдава много променлив тренд: загуба на копия в началото на годината, летен ръст, нов спад през октомври и след това възстановяване през ноември.
Иносенцо Чиполета (Innocenzo Cipolletta), президент на AIE, подчерта, че истинската критика не е в увеличаването на четенето сред младите, а в голямата част от населението, което изобщо не чете. Той акцентира на необходимостта от стабилна политика за четене и напомни за 60 милиона евро, предназначени за библиотеките от Министерството на културата. Чиполетта подчерта важността на структурни интервенции, особено в училищата, и запита министъра дали тези инициативи могат да станат постоянни политики, а не само епизодични.
Министърът отговори, че не смята издателството за "субсидирана" индустрия и че е важно да се разбере, че светът на издателството може и трябва да се самоиздържа. Въпреки това, той призна, че има исторически, културни и социални обстоятелства, при които публичните институции трябва да работят, за да подпомогнат развитието на издателството. Инвестицията в библиотеките е част от Оливети плана, който цели да повиши стойността на териториите и да насърчи споделеното четене.
Министърът обсъди и влиянието на социалните мрежи, като не ги осъжда, но подчерта необходимостта от поддържане на сложни езикови умения, които се развиват в контексти като библиотеките и училищата. По отношение на историческото разделение между север и юг, Джули (Giuli) отбеляза, че Оливети планът цели да намали разликата чрез предлагане на културни инициативи, съобразени с нуждите на териториите.
Лоренцо Армандо (Lorenzo Armando), президент на Групата на малките издатели в AIE, посочи, че малките и средни издателства осигуряват плурализъм и разнообразие на предлагането, но работят във все по-сложни условия. Оттук произтича необходимостта от стимули, които да насърчават иновации и устойчиво предприемачество. Джули потвърди, че Министерството счита сътрудничеството между публичния и частния сектор за основополагающе за бъдещето на издателството.
Срещата подчерта, че растежът на сектора и четенето изисква стабилна публична стратегия, която да подкрепя цялата верига и да намалява териториалните различия. Диалогът между институции, издатели и местни общности, в центъра на Оливети плана, е ключов за създаването на по-балансирана и инклузивна културна система.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|


